Дворец на хан Омуртаг „Преславният дом на Дунав“

ЛОКАЦИЯ (МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ)

Дворецът на хан Омуртаг „Преславният дом на Дунав“ e открит в град Силистра, на брега на река Дунав, в Дунавския парк на гр. Силистра, област Силистра, на 429 км от столицата София. От София до Силистра  има автобус от Централна автогара София три пъти на ден, както и влак също три пъти на ден от Централна жп гара София.

ОПИСАНИЕ

Дворецът на хан Омуртаг е бил ханска и царска резиденция до края на Х век. Същевременно е използван като отбранителна крепост срещу нашествията на маджарите. 

Дворецът е разкрит частично през 1972 и 1988 г. на брега на р. Дунав, застъпващ частично северната крепостна стена на цитаделата, която в този участък достига 4,20 в. Сградата има представителен характер.

ИСТОРИЯ

Дворецът на хан Омуртаг e наричан още „Дунавската резиденция на българските ханове“. За него се знае отдавна благодарение на известния надпис на Омуртаг върху колоната, която се намира в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ във Велико Търново. Той е разчетен от известния наш учен езиковед Веселин Бешевлиев, но тогава описанието на местоположението му не е напълно локализирано.

Дворецът е издирван близо един век. В продължение на около 40 години се смятало, че дворецът се намира на румънския остров Пъкюл Соаре, който е на 20 км от Силистра. В края на 60-те години на миналия век археоложката Стефка Ангелова от СУ „Св. Климент Охридски“ била близо до откритието, но властите не и позволили да продължи с разкопките, защото трябвало да се отсече дъбът столетник край река Дунав в Силистра.[1]

Тезата, че именно под Вековния дъб се намира дворецът, е защитена през 1972 г. Откривателят е проф. д.и.н. Георги Атанасов. Свидетелство, че именно това е дворецът на хан Омуртаг, е надписът върху колона, напълно идентична с тази от „Св. Четиридесет мъченици“. На нея се чете: „Ювиги кан Омуртаг“, написано с гръцки букви (канас ювиги Омуртаг).

Смята се, че надписът е поставен в първите години на управлението на Омуртаг от самия ръководител на строителството, един от стратезите (бивши византийски генерали), произхождащи от Източните провинции на Византия, свързани с павликянството и монофизитизма, които при хан Крум преминават на българска служба и запазват титлите си. Отстранени са от Омуртаг след 816 г. Това показва, че възстановяването на дръстърската крепост и построяването на двореца на хан Омуртаг е станало в последните години на управлението на Крум и е завършено в първите години на управлението на неговия син Омуртаг.

Самият дворец изобилства с многобройни други надписи и колони, подкрепящи тезата на проф. Атанасов, че архитектурата му повтаря двореца в Плиска. Цялостният план на селището прилича на този на първата българска столица, но е още по-добре укрепено. За това свидетелстват останките от 14-метрови стени, подсилени с гъсто разположени издадени кули. От които нападателите са подлагани на кръстосан обстрел. В рамките на обекта е открито и капище (eзически храм) – второто по големина след това в Плиска. Дворецът на хан Омуртаг е бил ханска и царска резиденция чак до края на Х век. През 896-897 г. в него се установява самият цар Симеон Велики. Същевременно е използван като отбранителна крепост срещу нашествията на маджарите.[2]

При разкопките са открити и миниатюрни сребърни икони с изображения на архангели, които държат символи на царската власт. Освен дом на владетеля мястото е било и важна военна твърдина, която запазва значението си и след падането на България под византийска власт. Предполага се, че е разрушена при нахлуването на узите и печенезите.[3]

През 927 г. Дръстър е обявен за резиденция на българските патриарси. Между 969 и 971 г. Дръстър става арена на важни военно-политически събития, свързани с войната между България, Киевска Русия и Византия. В годините на византийското господство, XI-XII век, градът е обявен за политически и религиозен център на Северна България. С възстановяването на българската държава при Асеневци през 1185-1188 г. селището на брега на Дунава отново е сред проспериращите държавни центрове, седалище на митрополит. В края на XIV век, в засилен период на разделение и борба за власт, Дръстър е превърнат в център на самостоятелно феодално княжество, управлявано от деспот Йоан Тертер, който сече тук сребърни и медни монети.[4]

На Третия международен конгрес по българистика, проведен в Софийския университет, през 2012 г. проф. д.и.н. Г. Атанасов изнася доклад на тема: „Нови данни за двореца на хан Омуртаг в Дръстър (Силистра)“. Представени са нови аргументи за локализацията на Преславния дом на Дунав в Дръстър/Силистра. Благодарение на новооткрити в архива на музея оригинални планове и фотографии от 1970-1971 г. става възможно пълното възстановяване на плана на двореца, както и на негова приблизителна триизмерна възстановка.[5]

ЗНАЧЕНИЕ НА ОБЕКТА

Дворецът на хан Омуртаг е бил ханска и царска резиденция чак до края на Х век.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОСЕТИТЕЛИ

Мястото, на което е открит Дворецът на хан Омутаг, се намира на открито в град Силистра и е със свободен режим на посещение.

Има голяма информационна табела на български и английски език със снимки и планове на паметника.

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ОБЕКТА

Исторически обект

[1] Portal-silistra.eu. <http://www.portal-silistra.eu/news/1865> (03.04.2018)

[2] Actualno.com. <https://www.actualno.com/chronicles/prof-g-atanasov-za-actualnocom-ochakvam-sydejstvie-za-razkrivane-i-konservirane-na-dvoreca-na-han-omurtag-news_409098.html> (24.04.2018)

[3] Spisanie8.bg. <https://www.spisanie8.bg/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F/1485-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%86%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D0%BC%D1%83%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%B3.html> (24.04.2018)

[4] Nasamnatam.com. <http://www.nasamnatam.com/patepis/Durostorum_Drystyr_tvyrdina_na_brega_na_Dunava-989.html> (24.04.2017)

[5] Museumsilistra.com. <http://www.museumsilistra.com/index.php/novini/65-prof-d-i-n-g-atanasov-predstavi-doklad-na-tema-novi-danni-za-dvoretza-na-han-omurtag-v-drastar> (24.04.2018)