Римска градска вила
Категория Други
ЛОКАЦИЯ (МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ)
Римската градска вила се намира в близост до Централната част на град Силистра, община Силистра, област Силистра. Разположена е на 429 км от столицата София. От София до Силистра е наличен автобус от Централна автогара София три пъти на ден, както и влак също три пъти на ден от Централна жп гара София.
ОПИСАНИЕ
Римската градска вила датира от ІІ в. Смята се, че е принадлежала на заможна аристократична фамилия. През ІІІ-ІV в. е разширявана и достроявана. При готските нашествия в края на ІІІ или в средата на ІV в. вилата, както и Дуросторум са разрушени и опожарени.
ИСТОРИЯ
В края на ІІІ или в средата на ІV в. вилата, както и градът Дуросторум са разрушени и опожарени от готите. Към края на IV в. градът е възстановен, като върху руините на вилата е издигната внушителна масивна обществена сграда с размери 17 х 20 м, притежаваща официална зала, допълнена с апсида и странични помещения. Поради тази причина за вилата има оскъдни сведения.[1]
Независимо от различията – вид, величина, значимост, същността на римските вили в днешната българска територия се свежда до това, че са обособени чрез съответна поземлена собственост, стопански единици с автономна организация и непосредствена реализация на производствения процес. Именно като такива те представляват и самостоятелни селищни единици, т.е. самостоятелна форма на селищен живот.
В зависимост от възможностите на собственика на имението вилата може да варира от една-единствена сграда до обширен комплекс от постройки и съоръжения със сложна пространствена схема. Общото в характеристиката на всички е, че са единна структура от жилищни и стопански звена, сред които централно звено и обединително ядро е жилището на собственика.
Присъствието на собственика, постоянно или временно, е отличителна черта в организацията на вилата като самостоятелна производствена единица. Наличието на жилище на собственика е характерно за структурата и схемата на вилата като обособена селищна единица. Другите форми на стопанска организация, синхронни с villae rusticae, предполагат други форми на селищен живот.
Социално-икономическата интерпретация на отделните групи вили се основава върху постановката за зависимостта между величината на имението и ранга на жилището на собственика. Вилите без представителна жилищна част (I група) предполагат имения с ограничени възможности, т.е. имения на средни собственици. Вилите с представителна жилищна част (II група) предполагат имения с по-значителни възможности. Приемаме, че те принадлежат предимно на едри собственици в провинциален мащаб. Вилите резиденции (III група) индикират най-крупните имения от римската епоха у нас. Техен собственик е държавата, респективно – висшата администрация, или частни лица, свързани по някакъв начин с последната, представляващи едри собственици в общоимперски мащаб.
Нарастващият интерес и на български, и на чужди учени към проблематиката на римските вили у нас потвърждава значимостта им в социално-икономическото, селищното и културното развитие на съответните римски и късноримски провинции. Тази историографска тенденция обаче показва и нарастващата необходимост от прецизиране на методологията на тяхното изследване.
При очертаването на общата характеристика и регионалната специфика в развитието на римските вили в днешната българска територия се позоваваме на данните за 33 археологически обекта, идентифицирани или с най-вероятна за момента идентификация като такива (к. І). В този брой са включени и двата вилни комплекса в м. Чаталка, Старозагорско. Общата археологическа ситуация и критичният анализ на данните за така наречен втори стопански двор – за отделните му звена и като цяло, показват, че тук имаме не един, а два именно вилни комплекса. За по-големия запазваме обозначението „вилата в местността Чаталка“. Другия назоваваме според локалния топоним – „вилата в местността Ламбата“.[2]
ЗНАЧЕНИЕ НА ОБЕКТА
Смята се, че вилата е принадлежала на заможна аристократична фамилия.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОСЕТИТЕЛИ
Обектът се намира на открито и е със свободен режим на посещение.
КЛАСИФИКАЦИЯ НА ОБЕКТА
Археологически обект
[1] Poseti.guide-bulgaria.com <http://poseti.guide-bulgaria.com/a/322/roman_villa.htm> (24.04.2018)
[2] Naim.bg <http://naim.bg/Documents/3_VND.pdf> (24.04.2018)