Руска старообрядческа църква „Покров Богородичен“

ЛОКАЦИЯ (МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ)

Руската старообрядческа църква „Покров Пресветой Богородице“ се намира в Татарица (в миналото самостоятелно село, а днес квартал на село Айдемир), на 6 км западно от град Силистра, община Силистра, област Силистра. Градът е на разстояние 429 км от столицата София. От София до Силистра има три пъти на ден автобус от Централна автогара София, както и влак също три пъти на ден от Централна жп гара София.

ОПИСАНИЕ

Църквата е с правоъгълна форма. На покрива е поставен стар руски кръст. Църквата има камбанария със седем камбани. Храмът има три части: олтар, средна част и притвор. Обявена е за паметник на културата през 1929 г. В храма се съхраняват ценни икони от периода на Тревненската художествена школа и иконопис.

ИСТОРИЯ

През XVII век в Татарица пристигат Донски казаци от Русия, които са били прогонени от реформите на руския император Петър Велики. Бегълците построяват своя собствена църква.

Те били горди от произхода си хора, които сключвали брак само по между си и не се смесвали с останалите народности. И днес потомците на донските казаци говорят в домовете си на руски език. Говорят български с руски акцент. Великоруските заселници намират убежище в Турция след потушаването на таканаречения Булавински бунт в Русия и основават с. Татарица.[1]

През 1829 г. руски войници построяват църквата „Света Троица“ в силистренското село Айдемир. Осветена е през 1834 г. от митрополит Григорий, на 11 юни 1834 г. в деня, когато се чествал празникът на Света Троица – Петдесетница. И днес там се пазят ценни предмети от миналото – свещници, направени от дула на пушки, ценни книги и ръкописи.

Край църквата някога е имало и гробище на руските войници. За това свидетелстват намерените през годините надгробни плочи и кръстове. Преди пет години от тези камъни отец Георги прави чешма в църковния двор. Камбаната някога е била поставяна на плодно дърво. Новата камбана обаче с годините се напукала и била претопена, но хората казват, че вече нямала стария звук.[2]

В началото църквата е била само параклис, в който са извършени богослужения, а след това се достроява и освещава.[3] В храма се съхраняват ценни икони от периода на упадъка на Тревненската художествена школа и иконопис.

Тревненската школа е художествена школа от периода на Българското възраждане, която води началото си от 17-18 век, възникнала в град Трявна. Най-голямата колекция нейни творби е експонирана в галерията музей при Царски детски санаториум Трявна. Основоположник на Тревненската художествена школа е Витан Карчов, чийто род е от Трявна. Той е първият майстор от семейството и работи през първата половина на 17 век. Карчов обучава децата си, които наследяват работата му. Майсторството на Тревненската школа се предава през поколенията, като някои от последните представители са видни дърворезбари. Така родът на Витан е сред най-старите и известни български родове на дърворезбари и зографи. Други известни иконописци от тази школа са фамилиите Даскаловци, Захариевци и Каракънчевци. Наследството на Тревненската школа е в три основни направления – иконопис, дърворезба и строително майсторство. Творчеството на тревненските зографи е фокусирано върху иконописта, но постепенно търпи развитие в посока към кавалетното изкуство. Главната разлика между творците от тази школа и другите възрожденски школи е тази, че тревненските майстори са предимно иконописци и много малко фрескописци.[4]

ЗНАЧЕНИЕ НА ОБЕКТА

Паметник на културата с местно значение.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОСЕТИТЕЛИ

Църквата е отворена в събота от 16 до 18 часа и в неделя от 8 до 10 часа, когато има църковна служба. Няма екскурзовод и постоянен свещеник. Снимането е забранено, труднодостъпна е за хора с увреждания. Забранено е пушенето в двора. Препоръчително е посетителите да бъдат прилично облечени. Разрешен е къс ръкав, но не са разрешени къс панталон и потник.

Всички автобуси, пътуващи към Русе, Тутракан, Ситово и Главиница, минават през с. Айдемир.

№ 2 – с маршрут: Римска гробница, ДАП, Технополис, Вапцаров, Янко Тодоров, Сан Стефано, Полиция, Стара автогара, Болница, Извори, Аврора, Хром, Меком, Деленки, Център, ОУ „Христо Ботев“, Баба Яна, Татарица;

№ 22 – с маршрут: ДАП, Триъгълници, Изток, Технополис, Вапцаров, Янко Тодоров, Сан Стефано, Полиция, Стара автогара, Болница, Извори, Аврора, Хром, Меком, Деленки, Център, ОУ „Христо Ботев“, Баба Яна, ЗК Айдемир, Разклон за манастира, с. Сребърна, с. Ветрен.

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ОБЕКТА

Религиозен обект

[1] Pateshestvia.net <http://pateshestvia.net/pateshestvai/130> (24.04.2018)

[2] News.bnt.bg <http://news.bnt.bg/bg/a/tsrkvata-v-selo-aydemir-e-stroena-predi-poveche-ot-180-godini-ot-ruski-voynitsi> (24.04.2018)

[3] Sdabori.bg <http://www.sabori.bg/ob-silistra/view.html?oid=20186>(24.04.2018)

[4] Wikipedia.org <https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%85%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D1%88%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0> (24.04.2018)