Етнографски музей
Категория МузеиЛОКАЦИЯ (МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ)
Етнографският музей се намира на ул. „Отец Паисий” № 37, град Силистра, община Силистра, област Силистра. Разположен е на 429 км от столицата София. От София до Силистра има автобус от Централна автогара София три пъти на ден, както и влак също три пъти на ден от Централна жп гара София.
ОПИСАНИЕ
Етнографският музей в Силистра е открит през 1967 г. Той се помещава в постройка, датираща от средата на XIX век – бивша сграда на турската полиция.
Изложбената част е разположена на площ от 300 кв.м в 10 стаи. Тя се състои от артефакти от бита и културата на хората от Добруджанския край и Силистра от средата на ХIХ век до началото на ХХ век.
ИСТОРИЯ
Експозицията на Етнографски музей - Силистра, е подредена в сградата на бивш турски конак, известен е като конака на Ибрахим паша, тъй като е строен по време на неговото управление. Строежът започва към 40-те години на 19 век и завършва около Кримската война 1853-1856 г.
След Освобождението сградата продължава да изпълнява административни функции и в нея се помещава Силистренското околийско управление и е център на местната административна власт до 1913 г., когато поради политически причини Южна Добруджа преминава под властта на Румъния.
Първата и втората румънска окупации на Южна Добруджа (1913-1916 г. и 1919-1940 г.) слагат край на всякакви културно-просветни прояви на българското население, в това число и на музейното дело в Силистра. Голяма част от археологическите находки в града, експонирани до този момент на открито, са отнесени от оттеглящата се румънска войска.
Присъединяването на Южна Добруджа към България по силата на Крайовския договор през 1940 г. създава условия за подем в културния живот и възраждане на музея като институция. Още с установяването на българската власт се лансира идеята за основаване на музей в Силистра. Тази идея се осъществява на 19 октомври 1941 г., когато будни местни общественици, предимно учители, адвокати и изявени читалищни дейци, създават в Силистра Историко-етнографски музей. Приет е и устав на музея. На обществени начала учителят Жечко Русев работи в него.[1] През 1961 г. сградата е преотстъпена за нуждите на Народен музей – Силистра. Реставрацията и консервацията на сградата за Етнографски музей започва през 1965 г. Експозицията е открита на 27.11.1967 г. и се явява третата за времето си специализирана етнографска експозиция след Националния етнографски музей – София, и Народния етнографски музей – Пловдив.
Сградата е паметник на културата, съгласно утвърден списък на НИПК с изх. №4262 от 29.11.1984 г., в който под номер 63 е записано: конак, сега Етнографски музей на ул. „Отец Паисий“ № 37.
Град Силистра е един от първите градове в България, в който се слага началото на музейното дело. Музеят е създаден на 18 ноември 1898 г. като училищна сбирка към Държавното педагогическо училище в града. През 1951 г. се поставя началото на музея като държавен институт. Той е обявен за професионален културен институт и преминава на пряко подчинение към Околийския народен съвет. През 1959 г. е обявен за окръжен музей, а от юли 2006 г. е регионален. Основният фонд на музея съдържа около 50 000 броя културно-исторически ценности. Успешно развива своята дейност по отношение на опазването и експонирането на движимите културни ценности, материалното и нематериално културно-историческо наследство, за задълбочаване проучването на историята града и на Добруджа.
Музеите в България са културни учреждения под методическото ръководство на дирекция „Музеи, галерии и изобразителни изкуства“. Музеите в страната се делят на национални, стопанисвани от държавата (например Земенският манастир); регионални, стопанисвани от общините (например историческият музей в Гоце Делчев) и частни (например етнографският музей „Маджарова къща“ в с. Арда). В музеите работят историци, археолози и етнографи, а напоследък и специалисти със специалност „Музейно дело“, която е разкрита в някои български университети.
Заслугата за създаване на първия музей в Силистра и Добруджа принадлежи на учителите от Държавното педагогическо училище в града. С протокол № 9 от 18 ноември 1898 г. учителският съвет на училището приема решение за изграждане на музей. Неговият устав е утвърден на 11 януари 1899 г. от тогавашния министър на народното просвещение Иван Вазов. Музеят е настанен в една от училищните стаи. В него са експонирани монети и други археологически находки, намерени в Силистра, предавани доброволно от ученици, учители и отделни граждани. Съхранявани са били и добруджански народни носии, стари книги, ръкописи и други. Пръв отговорник на музея е учителят по история Тодор Икономов, родом от град Оряхово, завършил Висшето училище в София (дн. Софийски университет „Св. Климент Охридски“).
ЗНАЧЕНИЕ НА ОБЕКТА
Основният фонд на музея съдържа около 50 000 броя културно-исторически ценности. Успешно развива опазването и експонирането на движимите културни ценности, материалното и нематериално културно-историческо наследство, за задълбочаване проучването на историята града и на Добруджа.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОСЕТИТЕЛИ
Музеят не е достъпен за хора с увреждания, тъй като има стълби. Има паркинг в околните улици. Снимането е забранено
Работно време
май – октомври
От вторник до събота – 09.30 ч. – 12.00 ч. и 12:30 ч. - 17.00 ч.
Почивен ден – неделя и понеделник
октомври – май
От понеделник до петък - 09.30 ч. – 12.00 ч. и 12:30 ч. - 17.00 ч.
Почивен ден – събота и неделя
Входни такси
За учащи, студенти и пенсионери – 1.00 лв.
За възрастни – 2.00 лв.
Беседа – 2.00 лв.
Контакти:
086/ 831 142
КЛАСИФИКАЦИЯ НА ОБЕКТА
Исторически обект
[1] Museumsilistra.com <http://www.museumsilistra.com/index.php/2-uncategorised/1-regionalen-istoricheski-muzei-silistra > (23.04.2018)