Паметник на Васил Левски

ЛОКАЦИЯ (МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ)

Паметникът на Васил Левски, известен като Апостол на свободата, е разположен в в центъра на Силистра – между улиците „Отец Паисий” и „София”. Град Силистра, община Силистра, област Силистра, е на разстояние 429 км от столицата София. От София до Силистра има три пъти на ден автобус от Централна автогара София, както и влак също три пъти на ден от Централна жп гара София.

ОПИСАНИЕ

Паметникът на Васил Левски в град Силистра е бронзова скулптура – бюст, автор Красимир Ангелов.

ИСТОРИЯ

Бюст-паметникът на Левски е открит е през 2007 г. по случай 170-годишнината от рождението на Апостола.

Васил Иванов Кунчев – Левски е български национален герой. Той е наричан Апостол на Свободата, защото е идеолог и организатор на революцията по време на османското владичество в България.

Васил Иванов Кунчев е роден на 06 (18) юли 1837 г. в Карлово в занаятчийско семейство. Учи в Карловското училище и две години в Старозагорското училище. Под влияние на вуйчо си хаджи Василий става монах и дякон с името Игнатий.

През 1862 г. Левски напуска родния си град и се отправя към Сърбия, за да се присъедини към Първата българска легия, организирана от друг български революционер Георги Раковски. Според легендата по време на военни упражнения той прави „лъвски скок“ и така получава своя прякор.

През есента на 1868 г. отива в Румъния. Там се среща с друг голям български революционер – Христо Ботев.

След това Левски прави две обиколки в страната, за да прецени готовността на народа за скорошно въстание, и заключва, че е нужна много по-задълбочена подготовка.

След героичната гибел на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 г. Левски стига до извода, че народът в страната не е подготвен за въстание, и смята, че трябва да се създаде вътрешна революционна организация. През есента на 1869 г. в Букурещ Любен Каравелов и групата на „младите” с участието на Васил Левски създават БРЦК (Български революционен централен комитет). Това представлява мрежа от по-малки комитети. Създава окръжни центрове, тайна поща, тайна полиция и изисква строга революционна дисциплина.

Няколко години преди Освобождението на България е обесен в София на 19 февруари 1873 г. Гениален теоретик и практик на националната революцията, Васил Левски извършва онова, което после служи за основа на последвалите действия за освобождение от османската империя, най-вече на Априлското въстание и на Освободителната война, а демократичните му идеи са идеал, недостигнат и днес.

Всяка година гражданите на Силистра поднасят венци и цветя на паметника в знак на признателност по случай годишнините от неговите рождение и гибел.

В България паметниците на Васил Левски са 136. В кавалетното изкуство и паметниковата скулптура, вдъхновени от делото на Апостола, са български скулптори като: Марин Василев (паметника в Карлово), Жеко Спиридонов (бюст на Левски във Варна), Йордан Кръчмаров, Иван Лазаров, Любомир Далчев (паметника във Велико Търново), Владимир Гиновски (бюст в Борисовата градина в София) и др. В последните години паметници на Апостола са изградени в много български градове и села, а също и във Вашингтон, Букурещ, Буенос Айрес, Солун.[1]

Различни сюжети от живота на Апостола представят в творбите си Борис Ангелушев, Никола Кожухаров, Васил Стоилов, Калина Тасева, Сергей Ивойлов, Иван Петров, Добри Добрев. Богата информация за художественото пресъздаване на образа на Апостола се съдържа в книгата на Жечко Попов „Васил Левски в българското изобразително изкуство“.

На Апостола са посветени стотици страници в българската художествена и документална литература. Неговият образ безспорно е голямо творческо изкушение.[2]

Човекът, който след Освобождението първи се заема да представи на широката публика Васил Левски, е Захари Стоянов с неговото произведение „Записки по българските въстания“. Черти из живота му (1883) – първата от класическите му книги. Почти по същото време към Левски се насочва и Иван Вазов с познатата ода от „Епопея на забравените” (написана през 1881) и с един много познат словесен портрет, вграден в „Немили-недраги” (1884), а след това и с няколкото популярни разказа. И Захари Стоянов, и Иван Вазов – двама политически и литературни противници, посветили се на едно общо дело – не познават лично Васил Левски, но изграждат образа, с който той и до днес живее в съзнанието на всички българи. В това отношение те дори изпреварват несъмнения шедьовър на ХристоБотев, който, както е добре известно, не само е познавал, но и е другарувал с Левски. Днес вероятно можем да се опитаме да сравним портретите, които Захари Стоянов и Иван Вазов рисуват. Те не са идентични, авторът на „Записки по българските въстания“ несъмнено е по-детайлен, а биографията му може би и по-увлекателна като четиво, но в съзнанието на българите като че ли по-здраво се запечатват образът създаден от Иван Вазов.[3]

ЗНАЧЕНИЕ НА ОБЕКТА

Васил Левски е най-почитаният български революционер, наричан е Апостол на свободата. Всеки негов паметник е израз на национална гордост и преклонение.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОСЕТИТЕЛИ

Паметникът се намира на открито и е със свободен режим на посещение

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ОБЕКТА

Монументален паметник

[1] Wikipedia.org. <https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB_%D0%9B%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8> (24.04.2018)

[2] Store3data.bg<<http://store3.data.bg/myname/levski/literatura.html>>(24.04.2018)

[3] Aretov.queenmab<https://aretov.queenmab.eu/reflections/70-national-memory-and-the-image-of-levski.html> (24.04.2018)