Археологически обект Султана - Малу Рошу

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

Султана

917172 Кълъраш

ОПИСАНИЕ

Султана - Малу Рошу е един от най-забележителните археологически обекти в страната. Това е място, където са открити предмети от антропоморфна пластика от праисторията на Румъния (4-то хилядолетие пр. Хр.). Енеолитното селище Султана Малу-Рошу е първият Гумелски обект, който е бил обект на научни изследвания през 20-те години на миналия век. Изследването е започнато от Йон Андриееску и Владимир Думитреску, като то представлява първото утвърждаване на археологическото училище в Румъния, чиито основи са свързани с работата на Василе Парван. Археологическият материал, който се намира там, прави Султана - Малу Рошу специален обект по време на енеолита. Изследвани са най-малко единадесет повърхностни жилища с относително малък размер, рядко над 4 метра дължина и 3 метра ширина (само 7 х 4 м), ориентирани север-юг. Някои от тях имат легло с греди, разположени на глинени подове. Огнищата, които не липсват от къщите, обикновено са разположени в северозападния ъгъл. В стените има стълбове от дърво с плетени клони от глина, а покривът вероятно е бил от тръстика. В селището е намерен и защитен канал с дълбочина около 6 метра, който се удвоява навътре с височина около един метър и ширина от три до четири метра. Това са само някои от многото забележителни открития, открити в Султана - Малу Рошу. Специалисти от музея „Долен Дунав“ в Кълъраш казват, че съкровището на златни предмети, състоящо се от три антропоморфни фигурки, салталтони и верига от седем връзки, с обща маса 36,170 грама, е откритие, което трябва да се помни. Сред керамичните парчета на Султана произведението„Васул ку Индрагощити“ несъмнено е един от шедьоврите на праисторическото изкуство, не по-малко от известния „Гандитор“ на Черна вода. То представлява двойка, която седи, като изображението оформя дъното на купа, украсена с бели и червени диаманти в мрежа. Мъжът е сложил ръка на раменете на жената, докато тя държи корема си с нейните. Символиката на това произведение на изкуството сочи към истинската митична тема на Гумелското общество, която дава името на съда: „Васул ку Индрагощити“.[1] Намерено е на дълбочина между 2,50 и 4 метра под земята.

ИСТОРИЯ

През втората половина на 5-то хилядолетие пр.н.е. в южната част на Румъния се развива Гумелнишката цивилизация, която носи името си на първите открития, принадлежащи към тази култура, на 4 км североизточно от град Олтеница. Тази цивилизация е била най-напредналата в Европа по това време, с етап на социално и икономическо развитие, подобно на съвременните цивилизации в Египет и Месопотамия, които сега се считат за люлките на цивилизацията на човечеството. Ария Гумелница включвала областите Мунтения, Южна Молдова, Добруджа, Източна България и достигала до Егейско море. Тук керамиката, разнообразно декорирана, има врязани, релефни или боядисани орнаменти. Преобладаващите декоративни мотиви са геометрично-спирални. Хората са работили върху злато и месинг, от които са произвеждали орнаменти. Някои пластични постижения на тази цивилизация са истински произведения на изкуството. Хората от тази културна общност са използвали направата на украшения като терапия. Смятали са, че е необходимо да се пие вода от красиви съдове. Хората на Гумелница са създали красив и хармоничен свят (оттук идва и името „Пласия“ или „страната, която ни харесва“.

Обектът е открит след теренната работа на Раду Вулпе, първоначалните разкопки са извършени от Йон Андиесеску. Между 1958 и 1974 г. Барбу Йонеску от Музея в Олтеница извършва множество археологически проучвания там, а в периода 1974-1983 г. са извършени големи разкопки от Константин Исаческу от музея „Гюргево“, който също така е установил стратиграфията на мястото. От 2002 г. насам системното археологическо проучване се осъществява от музея „Долен Дунав“ в Кълъраш, благодарение на екип, ръководен от изследователя Радиан Андрееску от Националния исторически музей на Румъния. Въз основа на информацията от Раду Вулпе, Йожен Комса твърди, че през 1923 г. по време на разкопките, извършени от Йон Андриесеску, е открит керамичен фрагмент, принадлежащ към болярската култура, Болинеанска фаза. Археологическите проучвания в този обект са възобновени по инициатива на  музея „Долен Дунав“ в Кълъраш през 2001 г., вследствие на трайното разрушаване на селището „Султана -Малу Рошу“. Това изследване е замислено като проект, озаглавен „Динамика на неоенеолитното жилище в долината на Мостищей“, в допълнение към изследванията на площадката „Султана - Малу Рошу“ и изследването на цялата долина на Мостищей между местностите на манастира и Тамадау. Музеят на Долен Дунав Кълъраш финансира петте изследвания през годините  2001, 2002, 2003, 2004 и 2005.

От 2006 г. насам е открит некрополът на селището и досега са проучени до 50 погребални гробници.

ЗНАЧЕНИЕ НА ОБЕКТА

Археологическият обект Султана - Малу Рошу е първият археологически обект, където са проведени научни изследвания за културата Гумелница.

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ОБЕКТА

Археологическо-исторически обект

[1] 6000 de ani de istorie neîntreruptă la Sultana – Malu Roșu

http://www.ziarulnatiunea.ro/2015/06/06/6000-de-ani-de-istorie-neintrerupta-la-sultana-malu-rosu/