Епископски дворец от края на IV-VI в.

ЛОКАЦИЯ (МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ)

Епископски дворец от края на IV-VI в. се намира в централната част на град Силистра, община Силистра, област Силистра, до сградата на РДВР. От София до Силистра има автобус от Централна автогара София три пъти на ден, както и влак също три пъти на ден от Централна жп гара София.

ОПИСАНИЕ

Епископският дворец от края на IV-VI в. е бил резиденция на първите български епископи. Приблизително в центъра на канабите (жилищни квартали) през ІІ-ІІІ в. е издигната голяма градска вила с подово отопление, която вероятно е била резиденция на управителите (префектите) на провинция Мизия, чиято столица е Дуросторум.

ИСТОРИЯ

През късната античност (ІV-VІ в.) Доростол (това е новото гръцко име) се превръща в център на християнството и християнската култура. Между 303 и 307 г.  тук стигат мъченическа смърт 12 раннохристиянски светци  – Свети Дазий, Свети Максим, Свети Дада, Свети Квинтилиан, Свети Исихий, Свети Пазикрат, Свети Валентин, Свети Калиник и др. Саркофагът с мощите на Свети Дазий и днес се съхраняват в катедралата на гр. Анкона в Италия. При това палеохристиянско наследство съвсем естествено през втората половина на ІV в. в Дуросторум е основана епископска катедра. С възстановяването на града към края на ІV в. върху руините й е издигната внушителна масивна обществена сграда 17 х 20 м, с официална зала, допълнена с апсида и странични помещения. Планът на тази обществена постройка следва архитектурните и строителни принципи на  резиденциите на градските управители и епископи от ІV-VІ в. На 70 м западно   е проучена голяма епископска базилика от ІV-VІ в. Предполага се, че това е дворецът на Доростолските епископи. Западно от резиденцията е разкрита неголяма частна баня от същия период. Първият епископ на раннохристиянския Дуросторум-Силистра е Авксентий - Меркуриян. Той оглавява катедрата в Дуросторум около 383 г., след което се отправя в Медаоланум – Милано и става епископ на големия италиански град в края на ІV в. През V-VІ в. тук са неговите наследници – епископите Яков, Монофилос, Йоан и Дулцисимус.

Доростолската митрополия е сред първите епархии в българските земи, формирана е около 390 г. Нейният епархийски център е Силистра – античният Дуросторум, известен в историята още като Доростол, Диристър, Дристра, Дръстър. Неин първи епископ е Авксентий, ученик на епископ Вулфила, а дръстърският епископ Дамян става пръв български патриарх, светителствал цели 44 години, от 927 до 971 г.  Доростол е древна архиепископска и митрополитска катедра. През 1871 г . българският църковно-народен събор в Цариград съединява Силистренската митрополия и Червенската епископия в една – Доростоло-Червенска епархия.[1] 

Професор Георги Атанасов  описва постройката като трикорабна с масивни зидове, широки около 1 м и обща ширина около 14 м. Във височина, чрез две кули, дворецът ляга върху северната крепостна стена на Дръстър. По план е сходна с омуртаговите дворци в Плиска и аула до с. Хан Крум, и почти аналогична с аула на Омуртаг в Преслав. Той е по-известен като архиепископски дворец от Х в., но проф. Р. Рашев забеляза, че има един по-ранен период, който свързва с езическия период. Дворците в Дръстър и Преслав се допълват по неповторим начин. По дължина Дръстърският дворец не е доизследван, налага се извършването на още археологически разкопки. За Преславския дворец се предполага, че е бил дълъг около 25 м и на четирите ъгъла е имал по една кула, но засега са проучени само тези, които гледат към Дунав[2]. Наличието на голям религиозен център се илюстрира от обширната епископска базилика. Църквата е разкрита при археологически проучвания през 2004-2005 г. пред сградата на полицията, в центъра на античния Дуросторум. Представлява трикорабна едноапсидна базилика с притвор и атриум, с обща дължина 32,80 м.

Има проблеми с датировката на така представения комплекс, защото подземният материал е малко. Една монета, сечена при Константин І Велики (307-337), в основите подсказва, че строителството е най-рано след началото на ІV в., но точно кога е трудно да се уточни. Според системните археологически проучвания на съседната базилика и отчетливата вертикална стратиграфия може да се приеме, че античната вила е разрушена по време на злощастната война на Валент с готите през 376-379, когато градът е пострадал тежко. В този смисъл новата сграда е издигната към края на ІV в. или при възстановяването да Доростол след хунското нашествие в средата на V в. Що се отнася до горната граница на обитаване на комплекса, то допълнителните градежи, пристройки и една оградна стена от юг при улицата, които винаги са съобразени с първоначалния план, предполагат, че е функционирал поне до превземането на Доростол от аварите и славяните към края на VІ в. В този смисъл разрушаването на сградата съвпада с опожаряването на съседната базилика. Още при първичната публикация на обекта проучвателят П. Доневски предполага, че става въпрос за някаква обществена сграда, но не успява да определи предназначението й . След като е разкрита базиликата, чиито абсиди вероятно са на около 80 м от банята, то не изключвам възможността двете обществени сгради да са взаимно свързани и обусловени една от друга. Още повече, ако се окаже, че се опожарени по едно и също време. Най-сетне, не бива да се подценява факта, че и двете сгради са построени в един и същ opus mixtum, като съвпада броя на тухлените редове и ползвания хоросан. В тази последователност се предлага хипотезата, че комплексът, включващ голямата обществена сграда с обширна зала и абсида, както и съпътстващата баня e резиденцията на доростолските епископи от ІV-VІ в.

[3]

ЗНАЧЕНИЕ НА ОБЕКТА

Предполага се, че дворецът e бил резиденция на патриарсите от Доростолската митрополия, която е сред първите епархии в българските земи, формирана около 390 г.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОСЕТИТЕЛИ

Останките на Епископския дворец се намират на открито и са със свободен режим на посещение

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ОБЕКТА

Археологически религиозен обект

[1]   Mediapool.bg, 13 окт. 2003 <http://www.mediapool.bg/sinodat-izprashta-90-godishen-vladika-za-mitropolit-na-silistra-news23199.html> (24.04.2018)

[2] Actualno.com. <https://www.actualno.com/chronicles/prof-g-atanasov-za-actualnocom-ochakvam-sydejstvie-za-razkrivane-i-konservirane-na-dvoreca-na-han-omurtag-news_409098.html> (24.04.2018)

[3] Иванов, Румен; Атанасов, Георги;  Доневски,Пети. Античният Дуросторум том1-ви . Силистра, Ковачев, 2006, с. 342-343.