Празник на динения маджун – с. Смилец

ЛОКАЦИЯ (МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ)

Празникът на динения маджун се провежда в с. Смилец, община Силистра, област Силистра. Градът е на разстояние 429 км от столицата София. От София до Силистра има три пъти на ден автобус от Централна автогара София, както и влак също три пъти на ден от Централна жп гара София.

ОПИСАНИЕ

Празникът на меда от диня (динен маджун) е единствен в страната и се провежда от 2015 г. последната седмица на август, в почивен ден. Той има за цел възраждането на традиция отпреди две столетия. Маджунът се приготвя по стара рецепта, която се предава от поколение на поколение. Стотици хора от цялата страна се събират на празника. Традиционно празникът се организира от общината, кмета на селото и местното читалище. Провежда се обикновено през летния сезон като датите се определят от календарния план на община Силистра и са различни всяка година.

ИСТОРИЯ

Още от ранни зори майсторките, подпомагани от местните деца, приготвят тавите и другите приспособления за варене на деликатеса. Дините се берат от бостана на същия ден. Издълбават се гнезда, в които се пали огън, и в тях се поставят тавите. За да се приготви диненият маджун, известен още като „бедняшки мед“, дините се изстъргват, изсипват се в обикновени съдове и се варят на огъня, докато се получи сок. После той се прецежда от семките и се вари отново до сгъстяването му.[1]

Спомени за динения маджун в Смилец се пазят от 200 години. Към идеята да реализират отново забравената традиция ги подтиква кметът на селото. Хората тук казват, че маджунът е полезен, тъй като едно време са били са по-здрави. Използвали са го и като подсладител, и като лекарство за болно гърло.

По традиция празникът започва сутринта с тръгване с каруци към бостана, откъдето се берат дините, преди обяд се открива фолклорна и конкурсна програма, след обяд се дегустира приготвеният маджун заедно с топла баница. След това се обявяват резултатите от конкурсите, които са за най-красива каруца, най-красив динен фенер и най-оригинално моделиране върху дърво.

В Смилец сега търсят начин да запазят като наследство за поколенията рецептата за динен мед и затова с готовност я отстъпват на всеки, който има желание да развие идеята в търговската сфера. Според тях търсенето на готовия продукт е голямо и с. Смилец не би могло да отговори на него и да захранва пазара, затова с радост предлага идеята за собствен бизнес, позоваващ се на този натурален продукт, и предоставя рецептата.

Десертите имат сериозно присъствие в българската кухня. Приготвянето на сладка и мармалади от различни плодове е традиция, която се спазва и до днес. Този процес е част от приготвянето на зимнина. Пример за такива са петмез (сгъстен гроздов сок), рачел (желирани или направени на мармалад сладка от дюля или тиква), както и сладко от смокини, малини и сладко от рози. В България е популярно приготвянето на сладка и мармалади в домашни условия. Те се приготвят по различна технология в зависимост от географското положение. Например в Северна България на сладкото от ягоди се добавя индрише, а в Южна – джоджен.[2]

Жителите на селото вярват в смисъла на това знанията да се предават, а не да се пазят в тайна и старателно варят маджуна и посрещат гостите си по стар български обичай. Така с много любов празникът се превръща и в доходоносна работа.

За направата му на празника се използват над 150 кг дини. Преди да се насипе в съдовете, по рецепта маджунът се ароматизира с босилков цвят и индрише. От маджуна се прави халва или петмез. След като се приготви маджунът, от корите на дините се правят фенери и децата преминават през всички гости, за да ги покажат.

Провежда се и ревю на народни носии и накити за деца. Кметство с. Смилец и самодейците при НЧ „Светлина 1906 – Смилец” през 2015 г.  реализират първата демонстрация на направа на динен маджун - „От нивата до тавата”.  Пременени в народни носии, млади и стари в началото на май засяват така наречения бостан, за който се грижат до обирането на дините. В последната неделя от август се организира празникът, който е съпроводен с народни песни и  танци от Добруджа. Елемент от празничната програма са и ателиета с конкурсен характер:

- „Точилката пее“ - ръчно приготвена баница;

-  „Кулинарни динени фантазии“ - изработка на динени фенери, фигурки от диня и др.

- „Атрактивно ревю на народни носии и накити от деца на възраст 0-10 години” - дефиле на оригинална автентична носия на деца. Целта е да се съхранят и предадат традициите, да се изградят у младите хора качества като труд, предприемчивост, съпричастност към бита, традициите и поминъка в селото, да  опазват, съхраняват и предават културно-историческото и природно наследство.

Празникът на динения маджун се отразява в медиите всяка година. Представлява интерес за хора от различни краища на страната и чужбина. Празникът е съпроводен и от музикална програма с участието на самодейци. Край селото е представена интересна етнографска изложба. Може да се види колаж от фотографии от празника от минали години. Фотографиите изобразяват процеса на приготвяне на маджун и участията в конкурсите.[3]

ЗНАЧЕНИЕ НА ОБЕКТА

Празникът на динения мажджун е единствен по рода си в страната.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОСЕТИТЕЛИ

Празникът се провежда традиционно последната седмица на август, в почивен ден, на открито. Режимът на посещение е свободен.

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ОБЕКТА

Кулинарна традиция

[1] Glbulgaria.bg. <http://www.glbulgaria.bg/bg/node/29717> (24.04.2018)

[2] Bnr.bg<http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100234407/bylgarskata-kuhnya-vyv-vihyra-na-sladkoto-i-marmalada>(24.04.2018)

[3] Dariknews.bg <https://dariknews.bg/regioni/dobrich/v-silistrenskoto-selo-smilec-otbeliazvat-praznika-na-karaomurskiia-dinen-madzhun-2047745> (24.04.2018)