Южна крепостна стена с Южната порта на Дуросторум Дръстър

ЛОКАЦИЯ (МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ)

Южната крепостна стена с Южната порта на Дуросторум Дръстър се намира в центъра на град Силистра, община Силистра, област Силистра. Градът е разположен е на 429 км. От столицата София разстоянието е 429 км. От София до Силистра има автобус от Централна автогара София три пъти на ден, както и влак също три пъти на ден от Централна жп гара София.

ОПИСАНИЕ

Южната крепостна стена е най-добре запазеният пасаж от крепостната система на цитаделата на Дуросторум-Дръстър, която и днес се вижда зад градския площад. Разкрита е при археологически разкопки през 1986-1987 г. и 2007-2012 г.

Дръстър е средновековното име на днeшния град Силистра.  Градът възниква върху основите на древния античен град Дуросторум. Ранновизантийското укрепително съоръжение Дуросторум става ядро на средновековния град Дръстър. След покръстването на българите е седалище на Българската православна църква, а по време на Второто българско царство е митрополитски център. Той е имал две крепостни стени – северна и южна.

ИСТОРИЯ

Изграждането на цитаделата на Дуросторум-Доростол-Дръстър, респективно южната крепостна стена, се датира към началото на VІ в. Южната крепостна стена е едно от най-впечатляващите военно-отбранителни съоръжения в България от Античността и Средновековието. Изградено е при императорите Диоклециан и Константин Велики в началото на ІV в. и възстановено при император Юстиниян Велики (527-565) като фортификация без аналог през Късната античност. Това е мощна полигонална цитадела, с размери около 350 х 240 м, със стени дебели 3,60-4,20 м, с две порти, с петоъгълни и триъгълни кули през 12 м. Тази крепост, разрушена от славяни и прабългари през VІІ в., е възстановена от хан Омуртаг (814-831) и ползвана като цитадела на града без прекъсване до началото на ХІХ в.

Разкрити са 40 м от южната крепостна стена с четири кули. Две от тях – кръгла и триъгълна, са запазени само в основи. Стената е дебела 3,60 м. Основите са широки 3,80 и 3,90 м. и дълбоки 3 м. Изградени са от малки и средни по размер ломени и грубо издялани камъни, хоризонтални и свързани с разтвор от вар, речен едрозърнест пясък и натрошена строителна керамика.

Археологическите проучвания свидетелстват, че крепостта от VІ-VІІ в., без драстични промени, е възстановявана и преизползвана по предназначение през ІХ-ХV и ХVІ-ХІХ в. Тази стена с централната порта е свидетел на грандиозни политически събития, а през нея са минавали знакови личности. През 681 г. пред нея се явява победоносната българска армия на хан Аспарух, а след началото на ІХ в. е възстановена от хан Омуртаг. Зад тази стена през 896 г. цар Симеон Велики е съхранил българската войска и предприел победоносната контраофанзива срещу маджарите. Няколко десетилетия по-късно на същото място си дават среща двама от най-забележителните владетели на средновековна Европа – византийският император Йоан Цимисхи и руско-варяжкият княз Светослав. Точно на това място през 1088 г. е сразен от печенеги и българи византийският император Алексий  Комнин. През тази порта около 1180 г. братята Асен и Петър възстановяват българската власт в Дръстър. От тук през 1299 г. тръгва дръстърският деспот Теодор Светослав към Търново, където е коронован за български цар. Най-сетне тази крепост се превръща в столица на независима феодална държава в края на ХІV в., управлявана от дръстърския деспот Иванко Тертер. Мощното укрепление е превзето от турците през 1383 г. и е основна единица от фортификацията на Силистра през Османската епоха. Разрушена е чак през 1810 г. от известния руски генерал княз Багратион – герой в битката при Бородино срещу Наполеон Бонапарт.

ЗНАЧЕНИЕ НА ОБЕКТА

Южната крепостна стена е едно от най-впечатляващите военно-отбранителни съоръжения в България от Античността и Средновековието и няма аналог сред античните и средновековните фортификации.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОСЕТИТЕЛИ

Обектът се намира на открито и е със свободен режим на посещение.

РЕФЕРЕНТНИ И ВЪНШНИ ЛИНКОВЕ

Г. Атанасов. Римо-византийския кастел на Дуросторум-Доростол върху Дунавския бряг в Силистра. – Археология, 1, 2013, с. 52-70.

Г. Атанасов. Крепостта на Дуросторум-Доростор-Дръстър върху дунавския бряг в Силистра. Силистра, 2013 .

Г. Атанасов, Н. Руссев. Крепостные ворота ранневизантийского Доростола и средневековного Дрыстра VІ-Х вв. -  Stratum plus, 6, 2014, с.  239-241.

G. Atanasov. Durostorum - Dorostol – Drastar – Silistra. The Danubian Fortress (4th - 19th c.). – In: Corpus of Ancient and Medieval Settlements in Bulgaria, Vol. 2, Sofia, 2013, p. 493-587

ДРУГА ИНФОРМАЦИЯ

Старобългарската керамика в посочения културен пласт свидетелства, че славяни и прабългари се заселили върху развалините на изоставения от старото му население Доростол. По време на нашествията през VI-VII в. населението на Доростол наистина е бягало от града. Във Варна е намерена плоча с надгробен надпис на доростолския епископ Дулкисимос, който се приютил и починал в тогавашния Одесос. В катедралата на град Анкона в Италия се пазят мощите на св. Дазий, на чийто саркофаг е написано, че са донесени от Доростол. Следователно бягащите местни жители отнасяли със себе си светините на града, които никога вече не били върнати, защото не се върнало и старото му население.[2]

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ОБЕКТА

Археологически обект

[1] Museumsilistra.com <<http://www.museumsilistra.com/index.php/yuzhna-krepostna-stena>>

[2] Trakia-tours.com <http://trakia-tours.com/wp/fortresses/%d0%b4%d1%80%d1%8a%d1%81%d1%82%d1%8a%d1%80/> (24.04.2018)