Пъкуюл луи Соаре – Вичина
Категория Други
ОПИСАНИЕ
Византийската крепост Вичина е построена между 969 и 976 г. по време на управлението на византийския император Йоан Цимисхий. Представлява солидна конструкция, единствената крепост на византийската империя в Европа, която се противопоставя на времето.
През 976 г., след смъртта на императора, византийското владичество в Южна Добруджа е било насилствено прекратено от българи, но е възстановено около 1000-ата година.
Крепостта Вичина, построена непосредствено след 971 г., първоначално е заемала площ от 5-6 хектара и вероятно е имала трапецовидна форма.
Историците свидетелстват за факта, че във времето тя играе особено важна роля като граничен и отбранителен град по време на византийското управление в Добруджа. Крепостта Вичина е била седалището на царската военна и гарнизонна флота.
Трайността на крепостните стени е постигната със специална техника, използвана по време на строителството, наречена дървена подложка, която се използва поради позиционирането на крепостта върху алувиалния терен.
Стените са построени от оформени каменни блокове с видими византийски влияния, които се виждат на северната порта.
След археологически проучвания, започнали през 1956 г., са открити някои много важни структури. От източната страна има кей с язовири, дюни и др., които имат ширина 24 м, граничещи с две правоъгълни кули, широка четириметрова порта и апсидна сграда.
През годините византийската крепост преминава през процъфтяващ икономически период, особено между 13-ти и 14-ти век, но през 1421-1422 г. нейното използване е спряно, причините за което са неизвестни.
В днешно време може да се види 10-15% от крепостта, докато през 50-те години се е виждало около 25%. Водата оказва влияние върху конструкцията все повече и повече, а въздействието на река Дунав с течение на времето ускорява процеса на ерозия. Има решение за възстановяване и включване на древния град в туристическа верига, но това ще изисква огромни финансови усилия.
Пъкуюл луи Соаре, дунавският остров, на който се намира Вичина, е една от най-важните туристически атракции в крайбрежната зона, разположена на 9 километра по течението на острова. Пъкуюл луи Соаре символизира историята, носталгията и дивота природа, като е идеален за тези, които търсят спокойствие.
Достъпът до острова е възможен само чрез местни жители, които притежават лодки, а къмпингът е забранен.[1]
ИСТОРИЯ
Могъщата и важна византийска цитадела на Вичина е построена между 971-976 г. от войските на император Йоан Цимисхий. Каменните стени, масивни, до голяма степен големи, говорят за невероятната техника на византийските строители. Изненадващо, старото пристанище е в средата на острова. Преди хиляди години се е образувала тектонска плака, която повдигала брега. Днес водата е покрила повечето места, където някога е стоял градът.
Археологическите открития са заплетени от легенди. Трудно е да се отдели историята от тях. В някои случаи едно събитие дава превес на легендата повече отколкото години проучвания. През една година, когато водите на Дунав са били много по-ниски поради сушата, командир на граничния пункт е видял покривите на църквата „Вичина“. След това видял много строежи, за които дори не се е подозирало. През 1968 г. Никола Скарлат, аматьорски подводен археолог, влиза под водата в специален костюм до височината на градски покрив, като взема доказателство – 24 карата златно парче. Силните течения и сомовете, които според легендата обитават там, атакували археолога. Местните смятат, че това е митичната Самка Самодива, драконова фея, която защитава съкровищата от векове. Измъкнали са го оттам с множество фрактури, които след няколко години причиняват смъртта му.
В началото на 90-те години островът е включен в биосферен резерват „Дунавска делта“. Наскоро група италиански подводни археолози проявили интерес към проучването на подземния град. Историците свидетестват за Архидиоцез във Вичина към края на 11-ти век, който през 1250 г. бил подчинен на Никейската патриаршия, а през 1261 г. от Константинопол. През 1359 г. „най-светият митрополит на Вичина, Чир Ячинт“ е наричан „архиепископ на цялата румънска държава“.
От описанието на Ана Комнин (1083-1153, византийска принцеса, дъщеря на император Алексий І Комнин и автор на „Алексадей“) и от арабски, италиански, гръцки или португалски учени, които се занимават с георгафия, знаем повече за религиозния живот на крепостта. Открити са мощи и кръстове от бронз, мед, олово, камък, злато, висулки и пръстени с християнски символи, фрагменти от архитрави, специфични за византийските метрополиси. Проучване за тях е направил професор Петре Диакону, който е започнал изследването тук преди повече от 50 години, който публикува хипотезата за съществуването на легендарния метрополис.[2]
ЗНАЧЕНИЕ НА ОБЕКТА
Архитектурен природен обект
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОСЕТИТЕЛИ
Достъпът до острова е възможен само чрез местни жители, които притежават лодки, а къмпингът е забранен
КЛАСИФИКАЦИЯ НА ОБЕКТА
Архитектурен природен обект
[1] Cetatea Bizantina Vicina, Insula Păcuiul lui Soare
https://audiotravelguide.ro/cetatea-bizantina-vicina-insula-pacuiul-lui-soare/
[2] Pacuiul lui Soare – o insula in mijlocul Dunarii sau Povestea „mitropoliei din adancuri”