Археологически обект Гумелница, Олтеница
Категория Други
ОПИСАНИЕ
Магура Гумелница е естествено ерозирало парче земя, отделено от високата тераса на река Дунав, разположено на 3,5 километра източно от Олтеница, окръг Кълъраш. Повърхността на археологическия обект е 3 ха.
Специалната организация на хабитата на обекта Гумелница изтъква, че селището е направено по план, къщите са разположени в кръгови редици, а централното пространство е с внушително, вероятно няколко етажа високо строителство, което се смята, че е служило като място за срещи на членовете на общността и като светилище за магически и религиозни церемонии.
Всичко това е доказателство, че обществото „Гумелница“ е било йерархично и че има доминираща социална класа, която налага своето управление върху околните общности.[1]
ИСТОРИЯ
Истински систематични изследвания са започнали през 1920 г., когато някои млади археолози, повечето от които студенти, ръководени от археолога Василе Паван, извършват повърхностни проучвания по бреговете на езерото Мостищеа, на дунавската поляна от Касциоареле до Кълъраш и на брега на реките Аргеш Дъмбовита до Василати. По това време през лятото на 1924 г. Владимир Думитреску събира археологически материали в подножието на Гумелница. Той осъзнава, благодарение на изгорялата ножница и многото керамични фрагменти, че това е праисторическо селище.
През декември 1924 г. Йоан Давид, заместник-преподавател по латински в гимназията в Олтеница, съобщава на Националния античен музей, че в Олтеница е събрана красива археологическа сбирка от основателя на музея „Олтеница“ – Барбу Йонеску. Барбу Йонеску е научил от жителите на Олтеница, че на техните земи, на „могилата“ Гумелница са открили безброй купи от „гиганти“. За да направи сбирка, Б. Йонеску е направил редица ями в склона на археологическия обект, от които разкрива няколко десетки саксии, златен площад и различни други праисторически обекти. По настояване на делегат на споменатия музей дарява колекцията си, която е натоварена в две големи кутии и отведена в Букурещ. Ученият Василе Парван остава много доволен от това дарение и той благодари на дарителя с официално писмо. Колекцията, дарена от Барбу Ионеску, е предмет на първата научна статия, подписана от изследователя Владимир Думитреску и публикувана от Василе Паван в археологическото списание „Дакия“. През лятото на 1925 г. Владимир Думитреску, подпомаган от по-младия му колега Йон Нестор, извършва първите научни археологически разкопки на Магура Гумелница. По този начин известният учен свързва името си с Гумелница и цивилизацията Гумелница. Магура Гумелница била собственост на човек с фамилното име на Каломфиреску. Той не позволява на археолозите да копаят дори на широките пътища за достъп. Изкопките са се извършвали само в малка местност, в най-високата точка на селището, в землището на жителите на Олтеница, което е запазено поради 30-40 сантиметровата дебелина на тухлите (всъщност те са парчета от изгорена глина, от останките от стените на изгорели праисторически жилища.) В допълнение към многобройните останки от глина, камък или кост се появява и златна висулка. Заради това откритие мястото на Гумелница се посещава от Василе Паван, член на Румънската академия, професор в Историческия факултет на Букурещкия университет, и директора на Националния исторически музей. Тогава се извършват първите разкопки в праисторическо селище в Румъния.
Между 1938 и 1940 г. разкопките на Гумелница се възобновяват от Дину Росети, директор на музея в Букурещ. Каломфиреску, собственикът на Магура, позволява на Роутий, приятел на семейството, да копае там, където иска, защото е племенник на известния политик Константин Александру. Резултатите от тези разкопки обаче остават без документи, с изключение на споменаването на няколко златни предмета, изгубени по време на Втората световна война, по време на приютяването на наследството на Крайова в Букурещкия градски музей, изправени пред предстоящата окупация на столицата от съветски войски.
През 1960 г. изследователят Владимир Думитреску провежда ново проучване на Магура Гумелница, като установява, че стратиграфските наблюдения, които той прави преди 35 години, са верни. По този повод е открит „Перечеа де Виргостисти“, уникална скулптурна група, изработена от глина, и антропоморфен златен идол с тегло един грам.[2]
ЗНАЧЕНИЕ НА ОБЕКТА
Археологическият обект е свидетелство за културата на Гумелница. Той е от голямо значение за опознаването на културата на ранните обитатели на тези райони. Също така е от значение за по-нататъшни изследвания, сварзани с гумелнишките племена и цялостната история на окръг Кълъраш.
ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ
Обществото „Гумелница“ е било йерархично.
КЛАСИФИКАЦИЯ НА ОБЕКТА
Археологически обект
[1] Măgura Gumelniţa
https://muzeulgumelnita.ro/santiere-arheologice/magura-gumelnita
[2] Aşezarea Gumelniţa de la Olteniţa - Măgura Gumelniţa