Пожарната команда

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

Улица „Pompierilor“ № 1, Кълъраш, Румъния

ОПИСАНИЕ

Сред сградите, с които се гордее Кълъраш, е тази на бившата Пожарна команда, в която днес се помещава Окръжният клон на Националния архив. Малцина знаят, че тази красива и внушителна сграда е построена само за три месеца. И това при технологичните възможности на 1897 г.

За строежа на казармата от общината е договорен заем от един милион леи от Централната спестовна банка. Работата по строежа е поверена на предприемача Джузепе Чикони, който на 15 август 1897 г. започва изпълнението, а на 15 ноември същата година са готови временните помещения.

Работата струвала 48 000 леи и е извършена според плановете на градския инженер Йоан М. Некулчеа. Това дълго време е била най-високата сграда в града (18 метра).

ИСТОРИЯ

Първите мерки, насочени към предотвратяването и гасенето на пожари в Кълъраш, са отговорност на полицията. Така на 2 октомври 1843 г. полицията на К. Николаидис иска от градската комисия да постави на обществени места кладенци, бикове, брадви и две обществени кофи, защото от всички градове, само в Кълъраш няма необходимото оборудване и има необходимост да се обърне внимание на ползите, които липсват тук”.

Две години по-късно, през 1845 г., се предприемат първите мерки за противопожарната линия. Градската комисия задължава жителите да поставят олан на покривите на къщите вместо тръстиките, а кошовете са изработени от тухли. Погасяването на пожарите и докладването им попада под отговорността на градската полиция.

След пожара от 23 март 1847 г., който опустошава голяма част от Букурещ, и революцията от 1848 г., в Кълараш се организира Пожарна команда. На 24 септември 1850 г. в списъка, изпратен от Службата към Министерството на вътрешните работи, са получени следните инструменти: 10 стари бика за ремонт, 2 сакове, държани от градската комисия, „с колела без релси и лоша направа“, 2 вола, 2-ма слуги.

По този повод градската управа моли „почитаемия департамент по вътрешните работи да благоволи да установи в този град това, което днес всички градове на Княжеството имат, този обект е от голямо значение в случай на нужда“.

В проект за организиране на „Пожарен орден“ във всички градове на Княжество Влахия през същия период от време, пожарната команда на Кълъраш била класифицирана в клас III, състояща се от една голяма количка с кон, една малка количка, три коша, 4 магарета, 4 стълби, 5 брадви, 5 цанги, 4 коня, един човек, грижещ се за инструментите, и 10 души, от които: 6 пожарникари, 1 шофьор и 3 водоносци. След освобождението на града през септември 1852 г. и придобиването на право на свой магистрат, в документите се записват и първите разходи в размер на 344 леи от магистратската къща, за закупуване на необходимите средства за полицията към пожарната команда и градското почистване: 90 леи – 10 брадви, 140 леи – 10 кирки, 35 леи – 7 лопати, 4 леи – 10 четки, 36 леи – 2 колела, свързани с желязо, 24 леи – 2 каски, и 15 леи – 10 опашки от кожа.

При прилагането на закона за организирането на градските общини през 1864 г. е създадена гражданска пожарна служба към кметството на град Кълъраш със състав от 8 души, един от които ръководител на групата, 6 пожарникари и 1 портиер.

От същата година средствата, необходими за тази дейност, биват одобрявани от общинския съвет и планирани всяка година в бюджета на града.

Чрез регулирането на противопожарните разпоредби от октомври 1871 г. градските центрове са задължени да поддържат противопожарна група от 20-30 души, като заделят средства от своите приходи. След приемането на регламента и основаването на Кълъраш, през 1872 г. командата има персонал от 15 цивилни пожарникари.

Тъй като няма свое собствено място, пожарната команда работи заедно с градската санитарна служба в няколко дървени казарми, като често пожарникари биват използват за дейности, различни от тези, за които са били наети и им е платено.

След огромен пожар през 1888 г., при който няколко сгради в центъра на града пострадали и който заплашва дори новопостроеното кметство, местният съвет изготвя първия документ за превенция и борба с пожарите, който става задължителен за града, като осигурява за пръв път санкции за тези, които не спазват неговите разпоредби.

Постепенно схемата на функциите и даренията на техника за пожарната команда се нарастват значително и през март 1894 г. тя се състои от командир, в лицето на Д. Радулеску, главен сержант и 26 пожарникари, а като техническо оборудване – четири големи помпи, теглени от коне, и две ръчни помпи, плюс необходимите за интервенция приспособления.

След многобройните стъпки, предприети от кметството към Министерството на вътрешните работи от 1 април 1895 г., в гр. Кълъраш е създаден Пожарен отдел с военно командване към Министерството на войната.

Първият военен командир на този участък е Димитрий Радулеску, който е служил като командир на пожарната служба от 1885 г. Средствата, предоставени от кметството, служат за закупуването на нов интервенционен материал, а броят на пожарникарите достига от двама до 30. Едно от условията, поставени от Министерството на войната, когато е повдигнат въпросът за създаването на военното командване, е да се осигурят необходимите помещения и, след намесата на кметството къв Министерството на вътрешните работи през 1897 г., е организиран публичен търг за строеж на пожарна команда върху парцел, разположен зад мястото, върху което е построен Административният и съдебен палат, където се намира старата карантина.

В началото на следващата година – 1898 г. – се предприемат мерки на мястото на временните пожарникари да бъдат наети хора, които са работили във военната служба към батальона на военните пожарникари в Букурещ. В края на XIX век, през 1900 година, инвентарът на пожарната в Кълъраш се състои от: една кола омнибус с 2 две големи стълби, 1 желязна стълба, 5 добри малки стълби, една фуния, 6 железни остриета и 9 пожарни оси; 3 добре функциониращи помпи; 10 водни сака, 2 големи турбини за пръскане и др.

Припомняме си няколко от пожарите до Първата световна война, в които пожарникарите от Кълъраш са се отличили с действията си.

На извънредното заседание на 28 ноември 1894 г. се обсъжда предложението на кмета Атанасе Стоянеску и на съветниците Петре Енсеску, Н. Попеску и М. Николеску да дадат „награда за организацията на пожарникарите в местността за отдадеността, с която са работили по пожара в склада на стоковия търговец Г. Антониади, разположен в центъра на града, където чрез гъвкавостта и мерките, предприети от командира на пожарната, той е бил погасен веднага, без да се простира до околните жилища”.

Друг голям огън избухва на 7 юни 1895 г., причинявайки големи щети на общинския дворец (кметството), който почти унищожава покрива и тавана. И този път вредата е ограничена благодарение на намесата на пожарникарите и е бил погасен огънят, заплашващ разрушаването на двореца на кметството, открит едва няколко години преди това.

По време на Първата световна война броят на пожарникарите в Кълъраш спада значително, като тези, които остават, са принудени да работят за германската администрация, която завзема града. Така капацитетът за противопожарна защита намалява значително. Показателен в този смисъл е пожарът от 15-16 юли 1918г ., който разрушава 24 къщи в квартал „Волна“, без пожарникарите да могат да открият причинителя на огъня.

След войната активността започва да се съживява,въпреки че броят на пожарникарите остава малък (десет), а техническото оборудване е недостатъчно: 2 помпи с два коня; една кола; кутия с инструменти; пръскачка, както и други помощни инструменти.

ЗНАЧЕНИЕ НА ОБЕКТА

Исторически обект

ДРУГА ИНФОРМАЦИЯ

http://forum.pompierii.info/subiect-istoria-pompierilor-din-c%C4%83l%C4%83ra%C8%99i

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ОБЕКТА

Исторически обект