Национален археологически резерват „Античен и Средновековен град Дуросторум-Дъстър“

ЛОКАЦИЯ (МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ)

Археологическият резерват „Античен и Средновековен град Дуросторум-Дъстър“ обхваща територия над 200 хек и заема ¾ от обитаемата територия на Силистра. 

Разположен е на 429 км от столицата София. От София до Силистра има автобус от Централна автогара София три пъти на ден, както и влак също три пъти на ден от Централна жп гара София.

ОПИСАНИЕ

Резерватът включва три зони: 1. Самият резерват обхваща границите на цитаделата на Дуросторум-Дръстър до Дунавския бряг и близките околни територии. 2. Зоната на легионния лагер и канабите обхваща централната и североизточнита част на Силистра. 3. Зоната на некрополите обхваща югоизточната периферия на Силистра.

Дръстър е средновековното име на днeшния град Силистра.  Градът възниква върху основите на древния античен град Дуросторум. Ранновизантийското укрепително съоръжение Дуросторум става ядро на средновековния град Дръстър. След покръстването на българите е седалище на Българската православна църква, а по време на Второто българско царство е митрополитски център. Има две крепостни стени – северна и южна.

ИСТОРИЯ

Зона 1. Тук се намира цитаделата на града с площ около 6,5 хек. През ІІІ в. цитаделата е с площ около 4 хек с правоъгълни кули и една порта. След разрушаването й през V в. в началото на VІ в. при император Юстиниан Велики е изградена нова крепост, без аналог в античната и средновековната фортификация. Тази крепост е възстановена в началото на ІХ в. от хан Омуртаг и е цитадела на Дръстър  през ІХ-ХІV в., а след това и на Силистра през ХV-ХVІІІ в., когато е описана от Евлия Челеби. Разрушена е през 1810 г. по време на Руско-турската война. В нея са проучени следните сгради. 1. Дворецът на хан Омуртаг (Преславният дом на Дунав), ползван по предназначение от българските ханове и царе до края на Х в. 2. Дворцовата баня, източно от двореца, ползвана по предназначение от ІХ до края на Х в. 3. Езическото капище (храм на бог Тангра) ползвано през първата половина на ІХ в. 4. Казармата на гарнизона на Дръстър, ползвана от началото на ІХ до края на Х в. 5. Катедралната патриаршеска епископска църква, ползвана от средата на ІХ до началото на Х в. 6. Дворцовата епископска , патриаршеска и митрополитска църква на брега на реката, ползвана от средата на ІХ до края на ХІV в. 7. Катедралната патриаршеска църква, ползвана от началото на Х до края на ХІ в. 8. Епископската, патриаршеската и митрополитската резиденция, ползвана от средата на ІХ до ХІV в. 9. Пристанището до северната стена, ползвано от Х до ХІV в.

Зона 2.  Тя обхваща територия над 100 хек и в нея се включват: а. Римският легионен лагер с територия 22 хек, от който са проучени югозападна стена с кули и помещения на легионери и офицер – центурион, пасажи от северната и източната крепостни стени; б. Канабите – цивилните квартали на Дуросторум, от които са проучени 4 улици, над 30 жилищни сгради, един храм, резиденцията на префектите на провинция Мизия, 3 раннохристиянски базилики, епископски дворец от ІV-VІ в. и 2 градски бани (терми).

Зона 3. Та обхваща некрополите на Дуросторум на територия около 40 хек. В нея са проучени десетки римски гробове, 14 каменни саркофага, 9 зидани гробници, сред които забележителната гробница със стенописите и един мавзолей-мартириум на доростолските мъченици от ІV в. Максим, Дада и Квинтлиян.

Южната крепостна стена е едно от най-впечатляващите военно-отбранителни съоръжения в България от Античността и Средновековието. Изградено е при императорите Диоклециан и Константин Велики в началото на ІV в. и възстановено при император Юстиниян Велики (527-565 г.) като фортификация без аналог през Късната античност. Това е мощна полигонална цитадела, с размери около 350 х 240 м, със стени дебели 3,60-4,20 м, с две порти, с петоъгълни и триъгълни кули през 12 м. Тази крепост е разрушена от славяни и прабългари през VІІ в. и е възстановена от хан Омуртаг (814-831). Ползвана е като цитадела на града без прекъсване до началото на ХІХ в.[1]

Разкрити са 40 м от южната крепостна стена с четири кули. Две от тях – кръгла и триъгълна, са запазени само в основи. Стената е дебела 3,60 м. Основите са широки 3,80 и 3,90 м и дълбоки 3 м. Изградени са от малки и средни по размер ломени и грубо издялани камъни, хоризонтални и свързани с разтвор от вар, речен едрозърнест пясък и натрошена строителна керамика. Теренът не е специално укрепван преди полагането на градежа. При кулите първият надосновен ред е оформен като цокъл от големи до 1,90 м квадри, редувани по дължина и напряко. Над тях следват такива с дължина до 1,20 м в три добре хоризонтирани реда и същата система на подреждане. По същия начин е градена и стената между кулите, но без надосновен цокълен ред. На места са запълвани с фрагменти от строителна керамика и червен хоросан.

Градежът е много солиден, но не особено прецизен, което до голяма степен се дължи на използването на разнороден, взет от по-стари постройки строителен материал. Няма следи от тухлен градеж в останалите части на крепостта и никъде не са запазени повече от три тухли в един цокълен ред от суперконструкцията.[2]

Северната крепостна стена е дебела 4,20 м. Конструкцията започва с двустъпален цокъл от квадри и продължава в трите запазени реда с две лица от квадри  с размери 50, 42, 90, 70 и 58 см. На места каменните блокове са нареждани плътно един до друг, на места с фуги широки от 4 до 6 см, и обмазани с черветна хидрофобна мазилка. В градежа са използвани антични варовикови и мраморни корнизи, надгробни плочи.

През 2007 г. при спасителни разкопки заради строителен обект в източната половина на Северната стена е била открита централната порта на средновековен Дръстър. Подобна фортификация е открита само в Палестина. Основата е широка 2,5 метра. По протежение на стената на 12 метра има изградени триъгълни и петоъгълни кули. Тя представлява засводен проход през стената, фланкиран отвътре, и вероятно отвън с масивни трапецовидни в план пристенни стълбове. Проходът е широк около 2,20 м. В северозападния ъгъл, където стената е дебела 3,60 м, върху дълбока чупка на югоизток е изградена правоъгълна кула. Тя има кръгло кухо приземие. Няма данни за съоръжение за изкачване до горните етажи. Максималните й размери са 10х9 м, а дебелината на стените достига 2,50 м. Основите на стената и кулата са от ломени камъни и фрагментирана строителна керамика, споени с червен хоросан, и започват след банкети, широки около 15-20 см. От кулата стената следва посока юг-югоизток и е проследена само по основата на протежение от 10 м.[3]

Античният Дуросторум е основан през 106 г. сл. Хр., когато по нареждане на император Траян на територията на днешния град е настанена една от елитните единици на Римската империя – ХІ Клавдиев легион. Това е началото на една забележителна и славна история. През 169 година императорът философ Марк Аврелий обявява Дуросторум за самоуправляващ се римски град – муниципиум. Управлява се от двама избрани дуумври, двама техни помощници едили и двама квестори – касиери на общината. Засегнат е от инвазията на костобоките през 170 г., но бързо се възстановява.

Между ІІ и VІ век Дуросторум е главният фортпост на империята срещу варварите. Дуросторум като административно и стопанско средище и важна митническа станция е в своя разцвет. Издигат се големи и хубави обществени сгради, храмове, базилики, бани и частни домове в града, мраморни статуи и барелефи по площадите, изградени са и водопроводи.

През 238 година карпите превземат града, ограбват го и отвеждат жителите му в робство. Дуросторум за първи път е разорен. 294, 303 и 304 г. – римският император Диоклециан посещава Дуросторум, който от 296 г. става център на диоцез Мизия. 366-369 г. – през първата голяма война на Рим император Валент пребивава в Дуросторум.

През 377 г. готите разграбват и опожаряват града, но той после е възстановен отново. Тук през 390 е роден „спасителят на Рим“ , наричан още „последния римлянин“ Флавий Аеций.

От 527 до 565 г. по време на управлението на византийския император Юстиниян градът вече е с ново име – Доростол. Крепостните стени са възстановени след нападенията на хуните в 441 г. и на готите в 474 г. През 586 г. градът е превзет от аварите, но скоро Византия си го възстановява. През 594 г. византийският стратег Приск превръща Доростол във военна база за действия против славяните.[4]

ЗНАЧЕНИЕ НА ОБЕКТА

Античния град Дуросторум е бил главният фортпост на империята срещу варварите, след това се превръща в Дръстър, център на Средновековна България, а след покръстването на българите  е седалище на Българската православна църква. По време на Второто българско царство е митрополитски център.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОСЕТИТЕЛИ

Археологическият резерват се намира на открито и е със свободен режим на посещение.

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ОБЕКТА

Археологически обект

[1] Museumsilistra.com <http://www.museumsilistra.com/index.php/yuzhna-krepostna-stena> (24.04.2018)

[2] Vestnikstroitel.bg <<vestnikstroitel.bg/archive/24662_строителството-в-древна-силистра/>> (24.04.2018)

[3] Vestnikstroitel.bg <<vestnikstroitel.bg/archive/24662_строителството-в-древна-силистра/>> (24.04.2018)

[4] Chitatel.net <http://www.chitatel.net/forum/topic/13204-%D0%B4%D1%83%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D1%83%D0%BC-%D0%B4%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80-%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0/> (24.04.2018)